МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
Feb 18, 2018, 5:57 PM

Виолончелото 

  Poetry
246 0 5

                     Цигулките стават по-ценни, колкото повече остаряват.

                                                      В. Настрадинова "Нямата цигулка"

 

Откраднато виолончело,

в тълпа загубило гласа си.

Лъкът поскърцва неумело

по нотите на утро свъсено.

 

Не помни колко е голямо,

кога се е родило - също.

Мълчи сега в калъфа - нямо,

като във празна къща.

 

Париж отдавна не сънува

паваж, карети, кринолини,

напира с шум и се вълнува

пред Операта в лимузини.

 

А челото е победено,

тълпата жадна пита хладно:

Щом съм ненужно бреме,

душата ми защо открадна?

 

17.02.2018    8:00

© Мария Димитрова All rights reserved.

   

Вчера прочетох, че една парижка виолончелистка е била ограбена на улицата. Откраднали й виолончелото

 "Франческо Гофрилер" от 18-и век за над 1 милион евро и личния лък "Жан Пиер Мари Персоа", произведен към 1825 г. Днес разбрах, че виолончелото е било върнато. Обадили й са се по телефона и й казали, че е в кола, паркирана пред дома й. Щастлива развръзка.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Гавраил, мислих по въпроса ти защо на душата й трябва тленно тяло за съсъд, след като е безсмъртна. Аз не съм учен, нито богослов, нито знам целите на Твореца, мога само да предполагам. Идва ми наум аналогията с яйцето. Може би душите ни в началото са незрели и уязвими, макар и безсмъртни, и им трябва съсъд, за да не се "разлеят", да влошат качеството си. И смъртта всъщност е вид раждане в друг свят /рай или ад/, нематериален.Може би затова самоубийството и убийството са грях, защото така не даваш възможност на душата да завърши оформянето и съзряването си. И ако някой умре преждевременно, се ражда душа-инвалид и е нещастна в другия живот. Може би как живеем тук в материалните си тела, е важно за това как ще живеем после, след смъртта. И умираме с болка, когато настъпи времето, за да може душата по-лесно да се раздели с черупката си - тялото? Това обаче са само поетични хипотези. Не го казвам, за да предизвиквам дискусии, просто споделям мисли, предизвикани от въпроса ти. Благодаря ти.
  • Това за измерването на душата са спекулации. Въпросът е за ценността на нематериалните неща, каквото е и изкуството. А изкуството е израз на душата. Но и тялото е необходимо. Така сме създадени. Ако трябва да ти отговоря на въпроса какво става с душите ни, след като умрем, всъщност не знам. Но вярвам в християнската теза. Наистина няма нужда да я развивам тук, защото е известна.И всяко новаторство би било ерес. Аз вярвам и това ми е достатъчно.
  • Четох в сайта че душата тежала 21 грама.Не знам как са я измерили отделно от тялото но ако тя е вечна а и трябва тленно тяло за съсъд къде отива след като ни напусне?Да оставим богословските казуси.Действително щастлива развръзка.Крадците явно са били аматьори и не са знаели какво съкровище са взели.Макар и много рядко но се случва.Добре е да ни вълнуват и такива неща.
  • Душата и тялото са неразривно свързани, но душата, за разлика от тялото, е безсмъртна. Но пък тялото е неин съсъд. Интересна ми беше светкавичната бързина, с която крадците са върнали виолончелото. Отначало реших, че съвестта им е проговорила, но после се сетих, че вероятно просто не са знаели какво крадат. Виолончелото се оказало толкова скъпо и ценно, че не биха могли да го продадат. Едва ли са били озверели за изкуство колекционери или музиканти, които непременно са искали да си имат инструмент от 18 век и да си свирят на него.
  • И все пак всичко опира до душата.Дали ако липсваше нямаше да ни бъде по-лесно?
Random works
: ??:??