Dec 9, 2006, 9:08 PM

Виртуален мъж

  Poetry
1.1K 0 3
Тръгваш си тихо от мен...
дошъл като чакан мираж
от другия, виртуалния свят...
...усмихнат, красив, сексуален,
носещ магия и страст.
   ...Като сянка потъваш в мрака,
   твоите стъпки мачкат треви...
   душата ми...
   стенеща, плачеща, гонеща ада
   с болка, твоето име крещи!
Спомени лудо нахлуват...
с тръпки и ласки по теб!
Устни горещи те търсят,
целуват те в страшния свят!
   Отиваш си тихо от мен,
   сенките твои потъват...
   ...Върви!!! Бързай!!!
   ...Отивай си, моя любов!!!
   ...Не тъжи!!!... Не искай!!! -
   да бъда твоя любима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...