Приятели сме, но само виртуално.
Търсим се, но само за услуги.
Общуваме само ако е нужно.
Празниците станаха рисувани картинки.
Рождените дни се превърнаха в постове.
Играем сами игрите пред екрана.
Пътуваме само в Google.
Разхождаме се в профилите на непознати.
Срещаме нови хора в приложенията и за това сме приятели, но само виртуално.
Николина Згуровска
30.10.2016
© Николина Згуровска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
