May 4, 2018, 12:43 AM

Виртуално 

  Poetry
577 0 0
ВИРТУАЛНО
Ръкостискане, поглед, кзани думи
и аз приемам човека в сърцето си.
Уж рядко греша... зловещи куршуми
не очаквам, отправени в лицето ми.
Но обърна ли гръб, зад мен подлоста
злобно се хили, пресметнато стреля
направо, точно, зловещо в тила
и увива трупа ми в мойта постеля.
А в този виртуален недокосващ век,
когато само писано слово чета,
как да позная какъв е отсреща човека, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??