Виртуално влюбване
Влюбен съм във светлото ти вътре.
Сигурно си светла и отвън.
Чувството ми няма да помръкне
вън от виртуалния ми сън.
Още не познавам твойте устни -
мокри ли са, парещи, или...?
Не гадая. Вярвам, ще ги вкуся
и ще знам от радост как боли.
Още недовиждам силуета,
с който знам, че ще ме съблазниш.
Но ще стане. Вярвам в две и двеста:
влюбен ли си - как ще устоиш?!
Още ми е рано да съм с тебе
в голото ти любещо легло.
Ще се случи. Вярвам във вълшебства.
Ще започне, сякаш е било.
Сигурен съм, няма да помръкне
чувството ми, щом те видя вън.
Щом обичам светлото ти вътре,
хубостта ти вече не е сън.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
