Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
Nov 4, 2010, 2:34 PM

Виртуално влюбване 

  Poetry » Love
1862 0 29

Влюбен съм във светлото ти вътре.

Сигурно си светла и отвън.

Чувството ми няма да помръкне

вън от виртуалния ми сън.

 

Още не познавам твойте устни -

мокри ли са, парещи, или...?

Не гадая. Вярвам, ще ги вкуся

и ще знам от радост как боли.

 

Още недовиждам силуета,

с който знам, че ще ме съблазниш.

Но ще стане. Вярвам в две и двеста:

влюбен ли си - как ще устоиш?!

 

Още ми е рано да съм с тебе

в голото ти любещо легло.

Ще се случи. Вярвам във вълшебства.

Ще започне, сякаш е било.

 

Сигурен съм, няма да помръкне

чувството ми, щом те видя вън.

Щом обичам светлото ти вътре,

хубостта ти вече не е сън.

 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??