Jan 16, 2015, 7:57 AM

Високо горе в планината 

  Poetry » Landscape
3879 0 10

Високо горе в планината,

изчистена от хорска глъч,

пристига първо светлината

със първия си слънчев лъч!

 

Градът и той се някак буди,

премигва сънен всеки блок,

но още мрака непрокудил,

потъва в сивкавия смог!

 

Високо горе в планината,

където утрото се пали,

на воля разпери душата,

слънчев лъч да я погали!

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Кети, Стефане, Стойна, Елица, Роси, че ми гостувахте и споделихте!
  • Споделям. Най-много обичам да се събуждам "високо горе в планината,

    където утрото се пали". Поздравления!
  • Споделям посланието - да се връщаме по-често към Природата - извор на здраве, красота и вдъхновение.
    Поздрави!
  • Много ми хареса! Най-вероятно в душата си съм запазила нещо детско,
    затова си мисля, че е и за мен.Пренесох се в този снежен пейзаж:
    "Високо горе в планината,
    където утрото се пали,
    на воля разпери душата,
    слънчев лъч да я погали!
    Чисто и непокътнато от човешката ръка / най- чисто е там /
    Поздрав от сърце и хубава вечер!
  • Не е лошо, вярно, малко детско, но се чете леко.
    Бих ти предложил да направиш ей тая корекция, щото мен малко инверсиите ме нервят.

    Градът - и той се буди някак,
    премигва сънен всеки блок,
    но още непрокудил мрака,
    потъва в сивкавия смог!
  • Повече светлина и цвят са нужни в поезията, затова те и харесвам, Исмаил!
  • Миночка, Ена, благодаря ви от сърце...и на вас, Анна и Севдалин въпреки всичко!


    Благодаря ти, Мисане,
    че ме възхваляваш,
    но Порчев ще те хване
    и ще съжаляваш!

    Добър ли е стихът
    или е много лош,
    ще викне пак ,,врагът",
    ,,Ура! Напред! На нож!"

    Специални благодарности и на теб, ти си знаеш...!
  • Детско стихче, да, но е много ведро и ми стна приятно след прочита.
    Освен това е написано от сърце,има и хубав ритъм.
    Само тук пред “слънчев лъч да я погали!“ според мен трябва да се добави сричка (има леко нарушаване на ритъма), нещо такова -
    “та слънчев лъч да я погали“.
    Така броят на сричките се изравнява и ударението си отива на втора сричка, където му е мястото.
    Надявам се, че няма да ми се разсърдиш за забележката.
    Поздрави!
  • С тези 3 куплета си казал всичко, Исмаиле, по един наистина поетичен начин. Долу в града ставаме жертва на смога. Какво да кажем за градове като Атина и Пекин. Жителите им са направо мъченици. Дори и София - една малка столица, не прави изключение. Спасението е в планината, както казваш - където ни гали слънцето с лъчите си. Не случайно бог казва на библейския Лот - спаси се в планината.

    Много хубаво стихотворение, за което те поздравявам!
  • Там е истината,в планината!Харесах!
Random works
: ??:??