Владетел
Една любов
все ми пълни очите
със космос.
А аз
все я кръщавам
в купел
от малки бягства.
Тя -
възторжено
в тях
си топи косите
и кръстена
се преражда.
Броя си наум
годините.
Тя -
усмивките ми
реди
и в тях
се оглежда.
Боцвам я
наказателно
с доза
истини.
Тя ме залива
с порои
от шарена
палавост.
Дарувам я
с тежки
делници,
а тя
от ръкава си
гълъб
изважда.
Все искам
да й избягам,
а тя
все ме чака
на последната крачка
от бягството ми.
Предавам се.
Владетел си ми.
Името ти дори
това означава.
Сега те сгушвам
дълбоко
в очи на кошута,
преливам ти
нова кръв
от полет на птица.
Сънища нови
ти изрисувах -
с ръж и пшеница.
Покълна...
Вкорених те...
Дали съм светица
или мъченица...
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Хубав стих се е получил, Весе!
