Този влак заминава за никъде.
Тази гара е само измама.
Измори ли те дългото скитане?
Не търси във душата си – няма ме.
Преболях те, спасих се – едва.
И неволно си спомних за зимата...
Със последния сняг изваля,
прегоря, прегорча и отмина...
Този влак за отвъд е готов
и погубва след себе си гарите...
Няма втори път първа любов.
Не търси във душата ми – няма те.