Влак на живота
Дариха ми билет за влак на живота
с пътници странни в различни купета.
Не намерих в него изчезналия кивот,
а предимно хора, тънещи в несрета.
Бяха се скупчили в третата класа,
сред истории, с болка пропити,
между чанти, пълни с неща за децата
и цена, посочена по лицата изпити.
Седяха пътници и в първата класа,
купували всичко без срам и безспир,
непроумяли, че се отправяме голи
и с празни ръце в задгробния мир.
Лакомите - често са постоянно угрижени,
спят неспокойно за имоти в боязън.
Затънали в калта на житейското русло
в човешки чувства не откриват съблазън.
Във вагон-ресторанта не сервираха щастие,
естествено и любовта там бе платена.
Имаш ли злато – притежаваш всевластие,
но защо ли бедните са по-често засмени?
Влакът всички приемаше безотказно
и отвеждаше по орисания им път.
Хора изхвърляше без да ги мрази
и потъваха дълбоко те в калта...
Не исках да мисля за крайната спирка
и кога ще я видя през прозореца мръсен,
дали ще чуя последната свирка
на локомотива в живота навъсен.
Четири пъти отварях вратата,
назад ме дърпаха хората в бяло.
Не зная защо, казват съдбата
била за мен така начертала
Влак на живота – кой го създаде?
Отговор търся с поглед нагоре…
© Вили Тодоров All rights reserved.
