Трака влакът, идва влакът,
свирка, пуфка и звъни.
Аз го помня, аз го чакам,
зная пак ще долети.
Тъй е хубав, тъй червен,
под небето тъй блести.
Знам ще спре и този ден
на перона от звезди.
Ще ме види, ще ме вземе,
той ме знае отпреди.
Ще потегли, няма време,
през полета и гори.
Идва влакът, трака влакът,
идват моите мечти.
Аз ги пазя, аз ги чакам,
път ме мами сред звезди.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
