Трака влакът, идва влакът,
свирка, пуфка и звъни.
Аз го помня, аз го чакам,
зная пак ще долети.
Тъй е хубав, тъй червен,
под небето тъй блести.
Знам ще спре и този ден
на перона от звезди.
Ще ме види, ще ме вземе,
той ме знае отпреди.
Ще потегли, няма време,
през полета и гори.
Идва влакът, трака влакът,
идват моите мечти.
Аз ги пазя, аз ги чакам,
път ме мами сред звезди.
© Хари Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
