Sep 22, 2015, 10:30 AM

Влакът

  Poetry » Other
416 0 1

Влакът

 

Да можех с влак през равното поле

да бягам от проблеми свои разни!

Към хоризонта слънчо е поел,

с лъчи пронизал е купето празно.

Ще съзерцавам и ще бъда зен,

ще позабравя тягостни въпроси –

моменти колко щастие съм взел,

в сърцето ценности дали съм носил,

познах ли истински успех и крах

и що за път подире ще оставя –

забъркан лабиринт, космичен прах...

... И на тревите арфата припява...

В сребристо-лунен монохром, с воал

нощта таз мисъл с мене ще изстрада –

Спартак че родният ми край е дал

(ни меч, ни глас издигал съм за правда),

Орфей че с лирата си пял е там,

а аз – банален, с неизпята песен.

И суициден ген във паметта

ме кара да забравя откъде съм.

Пристигам сутрин, изтрезнял почти,

със полунощна четина набола.

И сочат над забравени мечти

весталките със палците надолу.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Където и да пътуваме, носим главите си със себе си

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...