Щастие, спряло в широка усмивка,
първата утринна водеща вливка.
Кратко блаженство, младеят телата,
ходят на пръсти и милват водата.
Пясък, полепнал след крачките боси,
кожата тръпне и бризът ме носи.
В óбреден танц прекосяваме плажа,
да ми напомни в стила си протяжен,
колко романтика щях да пропусна
глуха за фината флейта изкусна,
нежно звучаща над голите дюни.
Зноен коктейл е страстта помежду ни.
© Светличка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
