В тази мека кадифена нощ,
поканих вятъра да ни гостува,
пирува той ревниво с нас,
ала безсилен се оказа да изтрие
тъй сладкия ти аромат,
попил по кожата ми!
На сутринта очите ти блестяха
подобно на слънца лъчисти,
а в моите очи душата ти
откри мелодията на сърцето ми!
И утринният дъжд май завидя ни,
и, сякаш да ни вразуми, се плисна,
ала, за жалост, да отмие не успя
обсебващия вкус на устните ти!
И заваля поройно, влюбено...
© МИСИЯ All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
