В тази мека кадифена нощ,
поканих вятъра да ни гостува,
пирува той ревниво с нас,
ала безсилен се оказа да изтрие
тъй сладкия ти аромат,
попил по кожата ми!
На сутринта очите ти блестяха
подобно на слънца лъчисти,
а в моите очи душата ти
откри мелодията на сърцето ми!
И утринният дъжд май завидя ни,
и, сякаш да ни вразуми, се плисна,
ала, за жалост, да отмие не успя
обсебващия вкус на устните ти!
И заваля поройно, влюбено...
© МИСИЯ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
