Влюбен залез
Малко тъжен и много добър,
този залез бездомно се лута.
Има облаци вместо чадър,
може ден да смени за минута.
Но ни дава подслон през нощта
и намята ни тихо със здрача.
Чуй, под тъжния блус на студа
този залез в душата ми плаче.
Запленихме го двама с очи
той прогони, за жалост съня ни.
И притихнал, едва призори
се унесе... с най-живите спомени.
Не погина, удавен в сълзи,
а щуря в две трапчинки усмихнати.
Днес, когато навън завали
го рисувам във моите стихове.
Той ме гледа със твойте очи
и ме следва, когато те диря.
Много нежен и малко ревнив,
този залез света ни събира.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
