Влюбена рапсодия...
Влюбена рапсодия...
Знам, далечен
остров си,
но щом и ти вървиш
към мен...
тъй както и аз
вървя към теб;
знам не сме тъй
далеч един другиго...
Сърцата ни в едно
несломимо
копнеят, сливат се...
молят се,
рисуват,
мечтаят,
полетели в небесата...
стигнали земята,
някой ден
да се сбъднат...
Какво значение
има?
ако утрото
иска да боли!
Днес и само днес...
може би ще живея...
Била сам там,
където
птичките не летят...
и където не пеят,
там където
сърцето мълчи...
Днес, днес копнея,
копнея да живея!
Днес ще мечтая
и ще обичам!
Утрото няма
да наранявам!
Днес живея!
Днес мечтая!
Любовта е този миг!
Бъдещето
ще отсъства иначе,
ще замълчи...
там където бях имаше
неизбежна пропаст...
сега избирам от нея
несломима да излизам...
Сега е от значение!
Знам утрото, утрото
ще ни прегърне...
нежно и щедро
както майка своето дете...
Днес е денят
да живеем!
Денят да рисуваме!
Да мечтаем!
Да нарисуваме
всеки един миг...
истински, сбъдващ се...
Любовта, любовта!
Любовта е този миг!
утре може да е късно...
Да сътворим
магията!
Да сътворим
живота си!
Несломимо
да полетим!
Въпреки страховете!
Въпреки болките!
Въпреки товарите!
Като децата, които
заедно с птичките
политат!...
Утрото няма
да е мълчание!
Сърцето
ще пее днес!
Утрото няма
да е мълчание!
Пианото,
което свири...
сега в сърцето ни,
моя мечта...
утре ще композира отново
свободата,
смелостта,
влюбена в живота рапсодия!
© Лили Вълчева All rights reserved.
