И отново в тъмнината
чувам хладилникът и неговите мечти. Вода течаща по многото тръби. Луна промъкваща се със неразказани лъчи отбелязва спомени на моите бели стени. Толкова бели, че гледам себе си и аз във тях. Легнала и влюбена в нощта и в тъмните следи на кратки мисли Скоростни Разкъсани Блуждаещи Желаещи Да останат там завинаги И Всичко да заспи.© Силвия All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
