Богата ли съм? Никой ме не пита.
Нали не съм родена като крал
с наследство тежко и най-вярна свита,
там някъде… по Френско, що живял.
Затуй, на думите ще си заложа,
дано със лекота ги понесеш,
и римите небрежни, мили Боже,
не са за теб разлагаща се леш.
Известна да съм, хич не ми отива.
Нито пък скала като гранит,
а само огледало, малко криво,
но влюбено в словата, не във бит.
© Таня Мезева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
