ВМЕСТО ЕПИЛОГ

Да бъде словото за всички,

с което си говорим насаме…

Октавио Пас

Аз съм кафе.

В зърна кафени

пазя своето мълчание,

зърна, които носят спомена

за слънце яростно;

за гладни детски пръсти,

които ме събираха изнемощели;

за гнева пулсиращ в свитите юмруци,

които можеха да бъдат нежни длани;

за куршумите,

които ме разстрелваха в битките жестоки!

Аз съм кафе.

И пълня гърлата на чувалите,

а те пък пълнят ненаситните гърла

на корабните трюмове,

за да преплувам с тях морето;

за да разстеля носталгичния си аромат,

когато вече ще съм прах…

Аз съм кафе.

В този свят –

преситен от несигурни енергии,

удавен в скрити вопли,

разтърсван от терзания дълбоки,

унесен от спокойствие измамно,

разглезен от доволство,

обкръжен от лукс

и сигурен в несигурното…

Този свят

ме чака с настървение!

В този свят

аз кипвам бързо,

жигосвано от съвършено електричество

и подсладено до безвкусица! -

за да ме пият с наслада…

…И тръгвам по устните на хората,

и те търгуват

с моята горчилка подсладена,

и бъдещето с мен предсказват –

бъдещето на надеждата.

Аз съм кафе.

Пристигам при вас

с опиума на тайнството божествено

и вие пиете от него

със скептични глътки,

за да се будите тревожни

със сърца събрани в гърлото

и затъкнали викът на свободата!

Аз съм зърно вълшебно,

родено от Земята

и взело нейния овал –

един от много във Вселената.

Аз съм кафе –

целувам хората,

за да ме вкусят

като истина.