Вместо епилог
ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Да бъде словото за всички,
с което си говорим насаме…
Октавио Пас
Аз съм кафе.
В зърна кафени
пазя своето мълчание,
зърна, които носят спомена
за слънце яростно;
за гладни детски пръсти,
които ме събираха изнемощели;
за гнева пулсиращ в свитите юмруци,
които можеха да бъдат нежни длани;
за куршумите,
които ме разстрелваха в битките жестоки!
Аз съм кафе.
И пълня гърлата на чувалите,
а те пък пълнят ненаситните гърла
на корабните трюмове,
за да преплувам с тях морето;
за да разстеля носталгичния си аромат,
когато вече ще съм прах…
Аз съм кафе.
В този свят –
преситен от несигурни енергии,
удавен в скрити вопли,
разтърсван от терзания дълбоки,
унесен от спокойствие измамно,
разглезен от доволство,
обкръжен от лукс
и сигурен в несигурното…
Този свят
ме чака с настървение!
В този свят
аз кипвам бързо,
жигосвано от съвършено електричество
и подсладено до безвкусица! -
за да ме пият с наслада…
…И тръгвам по устните на хората,
и те търгуват
с моята горчилка подсладена,
и бъдещето с мен предсказват –
бъдещето на надеждата.
Аз съм кафе.
Пристигам при вас
с опиума на тайнството божествено
и вие пиете от него
със скептични глътки,
за да се будите тревожни
със сърца събрани в гърлото
и затъкнали викът на свободата!
Аз съм зърно вълшебно,
родено от Земята
и взело нейния овал –
един от много във Вселената.
Аз съм кафе –
целувам хората,
за да ме вкусят
като истина.
© Стойчо Станев All rights reserved.
