Вместо лека нощ
В подножието на мълчанието,
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето,
разговарящо на езика на птиците
по Сан Марко,
и другото - скрито в зелената гугла
над веждите на върха,
обуто със сандалите на лятото
и слязло на брега
да поздрави вълните.
Отдавна бисерите
са напуснали утробите,
отдавна принцовете
не събуждат с целувка,
а жабите...
Те си остават жаби,
докато не ги измисля
в някаква нова приказка.
Сега съм в подножието на мълчанието,
в подкорието на тишината...
И се опитвам
да се измисля.
© Ели Василева All rights reserved.
