Плахо крачка направи
Ноември,
приличащ на мъж,
приютил се в сумрака
на улична лампа,
в очакване на неизвестна,
но любима жена,
която закъснява за среща.
На часовника
бягат стрелките,
а тя все не идва –
изгората негова.
Толкова интимни моменти
заедно
беше планувал…
Вместо Нея,
мразовитата Зима –
красавица бяла,
величествена,
с шлейф от сняг
и дантела,
инкрустирана
със звънчета от лед,
иззад ъгъла
се яви.
© Ласка Александрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
