Плахо крачка направи
Ноември,
приличащ на мъж,
приютил се в сумрака
на улична лампа,
в очакване на неизвестна,
но любима жена,
която закъснява за среща.
На часовника
бягат стрелките,
а тя все не идва –
изгората негова.
Толкова интимни моменти
заедно
беше планувал…
Вместо Нея,
мразовитата Зима –
красавица бяла,
величествена,
с шлейф от сняг
и дантела,
инкрустирана
със звънчета от лед,
иззад ъгъла
се яви.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
