Apr 24, 2016, 10:26 PM

Вместо обич 

  Poetry » Civilian
808 2 3

Той не погледна нагоре... Не чу песента им.
Нито видя сгушеното гнездо сред листата.
Две птици пееха с обич на клоните стари.
Той не бе глух, нито сляп... Но защо красотата
днес не докосна слуха му, очите... Защо???
Исках да хвърли онази зъбата машина!
И да погали с любов това старо дърво,
и да забрави, че трябва и то... да загине!
Той не погледна нагоре... Небето дори
тъжно заплака, сразено от лошо предчувствие...
Той не дочу как го молеха клоните: "Спри!!!
Всички дървета погуби... и толкова пусто е."
Литнаха птиците две, с уморени крила...
Сбогом, любовно гнездо, песен недоизпята...
Той се прицели във тупкащите им сърца! 
Господи..... с колко тъга е пропита земята!...
Тихо заплака дървото... И в миг стържещ звук
сряза кората като гръмотевица страшна!
Той си замина по пътя.... оставяйки тук
пустош... и смърт... вместо обич 
и песен прекрасна...

Павлина Соколова

 

© Павлина Соколова All rights reserved.

... По повод 22 април - Международния ден на Земята.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво послание... Дано опазим природата...
  • Благодаря ти, радвам се, че те е докоснало. И аз харесвам поезията ти!
  • Здравей. Ами...препрочетох го няколко пъти, и с всеки изминал го чувствах все по-осезаемо докато не ме заболя и мен от сълзите на дървото и осиротялото птиче гнездо. Хубава поезия Павлина. Поздрави. Радвам се, че те открих тук. Ще те посещавам редовно.
Random works
: ??:??