Вместо обич
Той не погледна нагоре... Не чу песента им.
Нито видя сгушеното гнездо сред листата.
Две птици пееха с обич на клоните стари.
Той не бе глух, нито сляп... Но защо красотата
днес не докосна слуха му, очите... Защо???
Исках да хвърли онази зъбата машина!
И да погали с любов това старо дърво,
и да забрави, че трябва и то... да загине!
Той не погледна нагоре... Небето дори
тъжно заплака, сразено от лошо предчувствие...
Той не дочу как го молеха клоните: "Спри!!!
Всички дървета погуби... и толкова пусто е."
Литнаха птиците две, с уморени крила...
Сбогом, любовно гнездо, песен недоизпята...
Той се прицели във тупкащите им сърца!
Господи..... с колко тъга е пропита земята!...
Тихо заплака дървото... И в миг стържещ звук
сряза кората като гръмотевица страшна!
Той си замина по пътя.... оставяйки тук
пустош... и смърт... вместо обич
и песен прекрасна...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
