Вместо у-уей – брътвежи
Сартр: "Другите са адът",
ние – естествено – раят!
Лъжещите, че ни харесват –
обичаме и дори ги хвалим,
казващите ни истината –
презираме и даже мразим!
Знаем, че слънцето не изгрява,
но казваме: "изгря" – до един!
Вярваме, че сме безсмъртни,
а от смъртта всички се боим!
Отровени от желанието сме –
да бъдем олиото над водата,
а дори не го осъзнаваме –
само защото не ни изнася!
Меркантилни са претенциите ни,
но ги наричаме ние "духовни"!
Временно явление сме тук,
но пък... винаги сме прави!
Дори Сартр е (безочливо) прав.
05.01.2021г.
© Гюрхан All rights reserved.
