May 1, 2016, 3:52 PM  

Вместо Великденско (на Виктор)

  Poetry
1.3K 1 17

 

Кръв от кръвта ми и плът от плътта ми.

Протягаш две пухкавки, малки ръце,

някак спонтанно напомняш ми майка ти,

когато бе същото сладко дете.

 

Чаровни оченца - бадемови ядки,

са пълни със всичката жар на света.

Гледаш с доверие, молещо, ласкаво:

"Хайде, гушни ме де, бабо добра"!

 

Пате - пристъпваш съвсем неуверено.

Но горният рафт с интересни неща

така те привлича! "Защо ли ме гледа

толкова строго баба, не знам?!"

 

Скоро ще тичаш след топка. С количка

ще бръмкаш из стаите; малък монтьор -

трябва да видиш най-скритата жичка...

Животът е писта, а ти си спринтьор!

 

Ожулени лакти, "печат" на челото -

расте се, момчето ми, с плач и със смях!

Тепърва пред теб е откритият космос.

Летец, капитан или просто моряк,

 

съдбата за теб е промислила вече!

А баба със гордост ще вижда в мъжа

изследователя в своето малко човече,

кръв от кръвта си и плът от плътта. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...