Внезапна милувка

Aug 1, 2012, 9:11 PM

Poetry » Love

544 0 2

Исках към теб да замахна,

а те погалих.

В погледа ти светна уплаха

със вкус кинжален.

Въздухът даже се разтрепери,

а тишината хлътна.

Събрах сили и те намерих

с милувка съвсем безплътна.

И обидата мигом изтече,

а гневът ми се срина.

Обич пръстите ми облече

с нежност – сатен и коприна.

Ненадейно за мен самата

с едно докосване те рисувах.

С надежда неосъзната

към устните ти пътувах.

Само съдбата да не насилвам

и любовта ни да не догаря:

все да искам да те помилвам,

никога - да те ударя.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

EDNOGOLQMOMOMI4E (Вероника Митева)

2012-08-02T15:36:28+03:00

Видях го като картина, Нина! Много е силно! Прекрасни образи!
ju58 (Юлия Барашка)

2012-08-01T21:50:43+03:00

Обич пръстите ми облече
с нежност – сатен и коприна.
Красиво е!