Внезапна милувка
Исках към теб да замахна,
а те погалих.
В погледа ти светна уплаха
със вкус кинжален.
Въздухът даже се разтрепери,
а тишината хлътна.
Събрах сили и те намерих
с милувка съвсем безплътна.
И обидата мигом изтече,
а гневът ми се срина.
Обич пръстите ми облече
с нежност – сатен и коприна.
Ненадейно за мен самата
с едно докосване те рисувах.
С надежда неосъзната
към устните ти пътувах.
Само съдбата да не насилвам
и любовта ни да не догаря:
все да искам да те помилвам,
никога - да те ударя.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
