Внуче, баба и дядо…и куче
Внуче, баба и дядо…и куче
“Щастливо е вашето внуче
при баба и дядо…и куче.”
Спомням си златното време
о, детство останало в мене.
Спомням си тези години,
сякаш че вчера били са.
Игрите и приказки мили,
от сутрин до вечер ехтяха.
Сутрин отварям широко
очите, щом кучето скочи
върху ми и сгуши се кротко
в мене със свита опашка.
Но сетне от кухнята идва
познато ухание, и ето…
баба от ранно утро, тесто е
месѝла за сладки мекици.
Тогава на мига се изправям
и закрачам с бодра походка.
Сетне от нейде задава се дядо
и от чаят налива за всички.
Знаете ли, че вчера следобед
отново двамата билки набрахме?
Лайка, липа или пирински чай
винаги да има на нашата маса.
В песни и игри сутринта си замина,
обяда всички приготвихме дружно.
Сетне следобед дядо полегна да спи
докато баба приказки ми още реди.
И помоли ме мило и аз да поспя,
но аз ѝ отвърнах просто с усмивка.
“Щастливо сега е вашето внуче
при своите баба и дядо…и куче
затуй да заспи то не ще и не може.”
Тогава баба се широко усмихна
и книжката с приказки двете подехме.
Сетне отново на разходка с дядо,
и за закуска филия с лютеница.
После кучето привечер разходих
а докато си играех с него на двора
времето неусетно дойде за вечеря
и тогаз с букет от рози прибрах се.
И прегърнах аз своите баба и дядо.
А след вечеря пак време за луди игри.
После в приказки и песни щом най-сетне
потъна над съня ми те остават да бдят.
© Лили Вълчева All rights reserved.
