Sep 26, 2004, 8:45 PM

Вод-Ка

  Poetry
1.6K 0 2
Аз ще си пия до зори
дано престане да крещи
сърцето вътре в мен направо се разби
от болката, която го покри

Един миг се събуждаш и него го няма
един миг от безкрая
миналия ден си бил с него на бира
миналия ден си мислил че няма да умира
Какво остава...

вод-ка
ще си пия цяла нощ
вод-ка
искам да ме прободе като с нож
вод-ка
за теб ще плача
вод-ка
искам някой да ме сграбчи
вод-ка
и ще ридая
вод-ка
защо не бях с теб докрая

Аз си пия до зори
но сърцето не престава да крещи
в един миг всичко се срути
имахме толкова мечти
И продължавам...

Вод-ка
ще си пия цяла нощ
вод-ка
дано се задуша с теб
вод-ка
взе те през ноща
вод-ка
ангельт на смьртта

Сарцето от лед се разтопи
душата от камьк ти разруши
Миналото избледня
Бьдещето - умря!

вод-ка
ще си пия цяла нощ
вод-ка
искам да ме прободе като с нож
вод-ка
за теб ще плача
вод-ка
искам някой да ме сграбчи
вод-ка
и ще ридая
вод-ка
приятелю почивай в Рая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • интересно ми е кой е гласувал за мен, теи стхове определено не са заваршени и стихове им е много да им се каже, може би само разхварляни мисли!
  • Най-малкото - пише се "сърце" а не "сарце". Веднъж не я беше написал вярно тази дума!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...