Вода
Променях се. Като водата преминавах
в различни агрегатни състояния.
В прегръдките ти се разливах, ставах
и леден къс, замръзнал от мълчания.
Такъв съм си – бушуващ океан,
отивам си със отливите шумни.
Но не след дълго връщам се желан,
да загася пак страстите безумни.
А друг път съм почиващо поточе,
напиващо устите зажаднели.
Бях чист аз като него - непорочен,
но опетниха ме предателите спрели.
Красив съм друг път като водопада,
разбивам се в скалите, продължавам.
Че силните изправят се, щом паднат.
След всеки удар по-уверен ставам.
Такъв съм си, макар да се променям.
Един и същ. Не всекиму изгоден.
Като водата често се изменям,
но само за да продължа - свободен.
© Мартин Спасов All rights reserved.
