Водоравно
Защо ми е добре да съм все по-отпуснат.
Невярващ в нищо - просто безконечен.
Безличното в такива мигове коси разпуска.
Прегръщам го на примка от мечти обесен.
Пропуснатата глътка въздух наблюдавам,
как на мехурчета все по-нагоре се издига
към гърлото на своята бутилка водоравно
и сякаш взривно хоризонта в миг достига.
Далеч от себе си, далеч от същества човешки,
така е писано сред гънките на мрака да остана.
Без котка даже, свит в кълбото си от грешки,
на бъдеще от сенки хладни пак пристанал.
Безсмислено е в нещичко да вярваш,
защото всяка вяра с времето помръква.
Останал върху пода лепкав на забравата -
снежинките на нищото над теб прехвръкват.
© Младен Мисана All rights reserved.
