Водоравно

Dec 29, 2022, 12:24 AM 2022-12-30T20:32:38+02:00

Poetry

591 13 7

Защо ми е добре да съм все по-отпуснат.
Невярващ в нищо - просто безконечен.
Безличното в такива мигове коси разпуска.
Прегръщам го на примка от мечти обесен.

Пропуснатата глътка въздух наблюдавам,
как на мехурчета все по-нагоре се издига
към гърлото на своята бутилка водоравно
и сякаш взривно хоризонта в миг достига.

Далеч от себе си, далеч от същества човешки,
така е писано сред гънките на мрака да остана.
Без котка даже, свит в кълбото си от грешки,
на бъдеще от сенки хладни пак пристанал.

Безсмислено е в нещичко да вярваш,
защото всяка вяра с времето помръква.
Останал върху пода лепкав на забравата -
снежинките на нищото над теб прехвръкват.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Елка (Елка Тодорова)

2022-12-29T22:46:08+02:00

Миг на песимизъм, размисъл и равносметка! Поглед навътре в себе си, задаване на въпроси и търсене на отговори! Тъжен стих!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-12-29T21:05:24+02:00

Каква страхотна образност, силно ме впечатли! За срещите ти с "безличното" пишеш:
"Прегръщам го на примка от мечти обесен"!!!! Но цялото стихотворение звучи толкова отчайващо, че тръпки ме побиха... Дано Новата година ти донесе оптимизъм,а ти си готов да се усмихнеш на настоящето! И не оставай "сред гънките на мрака"!
zelenaradost (Милена Френкева)

2022-12-29T11:52:02+02:00

Честито Рождество Христово, Младене! Нека душата ти се преизпълни с радостно чувство, което да те сгрява през цялата Нова година!
Violet_86 (Виолета)

2022-12-29T09:57:14+02:00

Познато състояние. Водоравно после вертикално, малко на въртележката и така
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-12-29T09:30:58+02:00

Надявам се, че е моментно настроение. Излял си го в стих. Ще премине, всеки минава през такива периоди.
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-12-29T01:19:11+02:00

Тъжен стих, Младен! На всеки понякога се случва, да се почувства на" пода на забравата", останал сякаш сам на този свят. И глъдката въздух не му достига. Но все има някъде мъничко скрита надежда, която ни изправя, за да тръгнем отново. Много ме впечатли тази душевна изповед! Докосна ме!
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2022-12-29T01:11:11+02:00

Безличието никога няма да свърши, а да държиш примка от мечти, но в ръцете си, е спасение. Харесвам образността в стиховете ти, Младене. И бих искала лирическия ти герой предновогодишно да се усмихне. 🙂Прекрасен стих!!! Весели празници!