29.12.2022 г., 0:24 ч.  

Водоравно 

  Поезия
996 14 7
Защо ми е добре да съм все по-отпуснат.
Невярващ в нищо - просто безконечен.
Безличното в такива мигове коси разпуска.
Прегръщам го на примка от мечти обесен.
Пропуснатата глътка въздух наблюдавам,
как на мехурчета все по-нагоре се издига
към гърлото на своята бутилка водоравно
и сякаш взривно хоризонта в миг достига.
Далеч от себе си, далеч от същества човешки,
така е писано сред гънките на мрака да остана.
Без котка даже, свит в кълбото си от грешки,
на бъдеще от сенки хладни пак пристанал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??