Воеводска
(Мои са деца дребни куршуме,
момчета, бре, дружино де...)
Не обличай, булка, черната си роба!
От лицето нежно отрий си сълзите!
Забрави за малко мъката и гроба!
Забрави за кръста! Забрави венците!
Облечи си, булка, сватбена премяна!
На гърди сложи си наниза с пендари!
Нека да те видят весела, засмяна!
Вкъщи събери ги моите другари!
Наточи им, булка, вино във бакъри!
Излезте отвънка в наште равни двори!
Нека да забравят своите кахъри!
Мене да споминат, мене да говорят!
Заиграй им, булка, кръшна ръченица!
Разлюлей я здраво земята с нозете!
Една звезда горе по теб ще занича,
а под асмалъка за теб расне цвете!
Направи им, булка, вечерна почерпка!
После ги изкарай пушката и ножа!
Байрактар да бъде нашта мила щерка!
Синът ни войвода клетва да положи!
Ако те запитат: Що си се засмяла?
Що си нагиздила булчинска носия?
Ти речи им тихо: - Я съм се венчала
за татюво дело - Свята България!
© Красимир Дяков All rights reserved.
