ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Aug 22, 2008, 2:12 PM

Воеводска 

  Poetry » Love
701 0 14

(Мои са деца дребни куршуме,

момчета, бре, дружино де...)

 

Не обличай, булка, черната си роба!

От лицето нежно отрий си сълзите!

Забрави за малко мъката и гроба!

Забрави за кръста! Забрави венците!

Облечи си, булка, сватбена премяна!

На гърди сложи си наниза с пендари!

Нека да те видят весела, засмяна!

Вкъщи събери ги моите другари!

Наточи им, булка, вино във бакъри!

Излезте отвънка в наште равни двори!

Нека да забравят своите кахъри!

Мене да споминат, мене да говорят!

Заиграй им, булка, кръшна ръченица!

Разлюлей я здраво земята с нозете!

Една звезда горе по теб ще занича,

а под асмалъка за теб расне цвете!

Направи им, булка, вечерна почерпка!

После ги изкарай пушката и ножа!

Байрактар да бъде нашта мила щерка!

Синът ни войвода клетва да положи!

Ако те запитат: Що си се засмяла?

Що си нагиздила булчинска носия?

Ти речи им тихо: - Я съм се венчала

за татюво дело - Свята България!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??