Думите изстиват още щом ги изрека,
словата ме оставят безмълвен да вървя.
Слаб, безпомощен потя се на ръба,
краката треперят, но продължавам да вървя.
Животът ми ме мачка и смисълът се губи,
вярата остава - светът шапка да свали.
Защото ще си кажа, че го мога, и с поглед впит със злоба,
ще покажа самотата на желязната окова.
Съдбата ми беше наистина неблагоприятна,
искаше безсилен на земята да падна,
но хайде, народе, погледнете нагоре,
вижте как стоя прав на върха ...