Впрочем
Колкото и да се опитвам,
не мога.
Колкото и да искам,
не мога.
Не става,
разбираш ли?
Сега тук,
после там,
това-онова…
И уж съм сериозна,
а всъщност
ме чака учебникът,
ми подсвирква прозорецът,
мивката,
животът
ме дебне зад ъгъла.
И докато другите вече си тръгват,
аз тепърва отивам.
И си сверявам часовника
с нея,
с него,
с тях…
Пардон!
Той
ми сверява часовника
и после аз се сравнявам
с нея,
с другата нея
и с всички останали.
И ми липсват
още няколко книги,
още повече дни
и любови,
заплати,
пиячка,
настроение…
Но ти си писател,
а аз съм читател.
Нали?
Или беше обратното?
Навън
има хора.
Има мръсни автомобили
и скърцащи пейки,
има няколко стари дървета,
две баби
и много боклуци.
А вътре
е празно.
Модерен апартамент
с много пространство,
някакви думи,
мълчание
и вчерашната ужасна мигрена.
Плюс кисело мляко,
любовни стихотворения,
неудобна възглавница
и фенер без батерии.
А се опитвам,
да знаеш.
Казвам си –
утре
ще се гордея със себе си.
Утре
няма да си спомням за днес
и изобщо.
Щях да те питам
дали обичаш кайсии,
но…
Впрочем четеш ли поезия?
© Пепър Формаджи All rights reserved.
