Тази сутрин на прозореца ми кацна
едно рошаво врабче
и зачурулика по перваза
с весело гласче.
Аз протегнах му ръка
и поисках да погаля сивото перце,
но то политна във простора,
размахвайки с криле.
Сега тъгувам за врабчето
и отрони се сълза от моето сърце,
и с глас заплаках...
аз исках само да помилвам сивото перце!
*** *** ***
© Дора Трифонова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
