Врабче в джоба на зимата
На прозореца, зимата струпа
две дантели надраскани щрихи,
в джоба носи рецепта за супа,
ако някой я мисли и киха.
Сприхав облак съдра си маншета
тупа пухчета, копчета мята,
с пелерина на едри плисета
стига чак до гръдта на земята.
По стъблото на боба се връщам,
спомен мил, чаят шипков налива
и поръсва ми с мамини пръсти
сол с домашен пипер на филия.
Роня път за врабчето на мама,
черна врана долита с черупка,
a в черупката орех за двама,
но врабчето го няма... Натрупа...
... Не е само добро или лошо,
оживяват снежинките в джоба,
много проста е супата, сложих
стръкче обич, ухае на джоджен.
© Красимира Чакърова All rights reserved. ✍️ No AI Used
