sweetgeru (Гери Димитрова) sweetgeru (Гери Димитрова)
7
Jul 20, 2008, 11:22 PM

Врабчета

1.6K 0 7

                                           ВРАБЧЕТА

                                  По поляни и горички

                               и по нивички с тревички,

                              скачат малките врабчета

                               с кривичките си крачета.

                               По дъждовните градчета,

                                 те се скитат без умора,

                                  а храна те получават

                             от добри и благородни хора.

                              Щом трохичка те получат,

                               литват пак към небесата

                 и за приключения нови бият им сърцата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Dead`Silence (Мария Аббас)
    Dead`Silence (Мария Аббас)
    Съгласна съм с Мойра, че е по детски чист!!
    ПОздрави от мен! Наистина много мило. Докосна ме!
  • Moira (Мойра)
    Moira (Мойра)
    Прекрасен стих, толкова нежен и по детски чист...
    Иска ми се да го види едно прекрасно момиченце, на което малко ми напомняш, което преди време реши да публикува тук, но за съжаление се обезкуражи и се отказа
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    прекрасна чудесийка...!
    много хубаво...с обич, Гери.
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Хубаво е!
  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    чик-чи-рик, чик-чи-рик

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0