Apr 28, 2024, 11:26 AM

Врабчето на Бога

  Poetry
354 4 1

ВРАБЧЕТО НА БОГА

 

... четири врабчета с черни човки чоплят си зрънца из пепелта,

тъй и аз човъркам философски всички светли смисли на света –

с чашка чаец – билкова запарка, радвам се на всеки слънчев лъч,

на децата, литнали през парка, вдигнали прекрасната си глъч,

на случаен звън по телефона – даже да не търсят точно мен,

 

ако "Левски" бие в Барселона с три на нула "Барса" някой ден,

на девойка, вейнала край мене вятърче със дъх на "Givenchy",

дето броди и нощѐ, и денем! – с три слушалки в двете си уши,

и – нали и аз съм светъл птичък, утрото посрещам с "Чик-чирик" –

Господи, тъй щедър и добричък, Теб сполай за всеки светъл миг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....