Врабчова любов
Сгушени под есенната стряха,
с надежда да се опазят от дъжда-
две врабчета тъй нежни бяха,
като зрители унесени от песента...
А може би-живееха с мечтата,
че зимата ще бъде кратък сън?
И после пак ще срещнат лятото,
за да полетят свободни вън...
Но сега ги чакат студовете
и борбата да оцелеят дълго тук!
Оголели, безмълвните дървета
изпратиха гастрольорите на юг.
Емигрантството е тъй старо,
че всеки търси спасителен път.
Остава:вечното другарство
и волята срещу смъртта да полетят!
© Стойчо Станев All rights reserved.
