Врата
Живея между него и света.
Гласът ми е последната му риза.
И затова се пазя от гнева.
Но той не знае. Само подозира.
Живея разделена - на сърце
и плът, която нощем ме спасява,
със тежестта на всички грехове,
ревниво във земята ме посява.
А после по земята стъпва той
и покорява с дързостта си мрака.
Но знае, че зад другия завой
стоя и търпеливо го очаквам.
Забравя да ми подаде ръка,
от облаците щом реша да сляза.
И аз забравям. Стига ми това
в живота през една сълза да вляза...
© Бистра Малинова All rights reserved.
