Feb 27, 2016, 10:10 AM

Врата 

  Poetry » Love
823 0 13

Живея между него и света.
Гласът ми е последната му риза.
И затова се пазя от гнева.
Но той не знае. Само подозира.

Живея разделена - на сърце
и плът, която нощем ме спасява,
със тежестта на всички грехове,
ревниво във земята ме посява.

А после по земята стъпва той
и покорява с дързостта си мрака.
Но знае, че зад другия завой
стоя и търпеливо го очаквам.

Забравя да ми подаде ръка,
от облаците щом реша да сляза.
И аз забравям. Стига ми това
в живота през една сълза да вляза...
 

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??