Aug 4, 2010, 8:40 PM

Врата на четиридесетте моми

  Poetry
719 0 6

Клета казън кръв в косите сплела.

Ален мак в море венци оплела.

Лешояди лакомо са закръжали.

И в небето над девойки се събрали.

 Алчни ятагани дебнели честта им.

Крясъците клетви секвали дъха им.

Рай врата отвори за неземна птица.

Ангели са вплели във души им жрица!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво,чудесно!!!Много истинско и красиво.
  • Хубаво и замислящо...
  • Мерси,Роза!Плами,Слав,Ронда Благодаря за вниманието!
  • Към интересен стил се насочи и успяваш.Поздрав!!!
  • Привет, Искре! Ако правилно съм усетил, става въпрос за момите от Калиакра, нали? Живеем във време на липса на истински герои и патриоти! Поздрави! Добър акростих.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....