Aug 6, 2023, 10:13 AM

Време

538 0 0

 

 

Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си.

И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.

Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще съм силна, сетне ще отслабвам. И ще се изчерпят и последните песъчинки безвремие, през пръсти.

Вероятно вятърът ще разроши косите ми, напомняйки,че вече е пладне. Не е по силите ми да те задържа. Дори и мечтите ми зависят от тебе. И мисълта ми да дам още от себе си на света се развива като пламък в мене. Да можех само още малко да си открадна, само частица време. Да можех да натисна "пауза" или да те задържа за момент. Не, не мога. Мога само да се насладя на всеки миг от теб,мое време..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Беленска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...