Aug 6, 2023, 10:13 AM

Време

536 0 0

 

 

Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си.

И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.

Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще съм силна, сетне ще отслабвам. И ще се изчерпят и последните песъчинки безвремие, през пръсти.

Вероятно вятърът ще разроши косите ми, напомняйки,че вече е пладне. Не е по силите ми да те задържа. Дори и мечтите ми зависят от тебе. И мисълта ми да дам още от себе си на света се развива като пламък в мене. Да можех само още малко да си открадна, само частица време. Да можех да натисна "пауза" или да те задържа за момент. Не, не мога. Мога само да се насладя на всеки миг от теб,мое време..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Беленска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...