Mar 29, 2009, 1:33 AM

Време - без време...

  Poetry » Other
1.1K 0 16

 

Време - без време...

 

Погледнах часовникa -

време е, ставаме!

Сънено, свежо събуждане!

Деня преобличаме в нова одежда -

от задачи извезана, лъскава...

Намерихме старите

удобни обувки.

Тиктакат минути

объркани.

Тръгваме, стигаме, бързаме,

ходим.

Накъде всъщност всички

сме тръгнали?...

 

Около нас светът се смее

отпуснат,

сияе щастлив тротоарът.

Под стъпките бързи

пясъкът хруска.

Диша импулсно

кварталът.

 

Да поспрем незабързани,

животът проблемен

е изцяло наше творение.

Минава, изтича от ръцете ни,

трескави...

 

А защо все нямаме време?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...