Mar 29, 2009, 1:33 AM

Време - без време...

  Poetry » Other
1.1K 0 16

 

Време - без време...

 

Погледнах часовникa -

време е, ставаме!

Сънено, свежо събуждане!

Деня преобличаме в нова одежда -

от задачи извезана, лъскава...

Намерихме старите

удобни обувки.

Тиктакат минути

объркани.

Тръгваме, стигаме, бързаме,

ходим.

Накъде всъщност всички

сме тръгнали?...

 

Около нас светът се смее

отпуснат,

сияе щастлив тротоарът.

Под стъпките бързи

пясъкът хруска.

Диша импулсно

кварталът.

 

Да поспрем незабързани,

животът проблемен

е изцяло наше творение.

Минава, изтича от ръцете ни,

трескави...

 

А защо все нямаме време?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....