melian4eto (Деси)
77 16
Nov 13, 2014, 6:11 PM

Време е 

  Poetry » Phylosophy
597 0 2

Кога ли се превърнах във жена?
След кървавите нощи, онемяла,
прерязала душата си сама -
си дадох някак новото начало.
И раните ми вече не болят,
зарастнаха – с протези от олово.
Изправена поемам своя път,
платила всички дългове и глоби.

Кога ли се превърнах в светлина?
Сбогувах се с бодлите на съдбата
и своя предопределен товар
ще нося като кръста - към разпятие.
Безмълвно – няма време за сълзи,
дните отминават като мълнии,
хванеш ли една – ще полетиш,
пуснеш ли ги – няма да се върнат.

Кога ли се превърнах във човек?
Изминала и тъмните си пътища,
повярвах, че животът е напред,
макар и да копнеех за завръщане.

Сега съм цяла, няма вече гняв,
готова да поискам изцеление –
с илюзии твърде дълго аз живях,
време е да заживея… с себе си.

© Деси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да си повярваш и да си кажеш - време е! да...
    Хубаво е, Деси!
  • Сега съм цяла, няма вече гняв,
    готова да поискам изцеление –
    с илюзии твърде дълго аз живях,
    време е да заживея… с себе си.

    Творба-изповед!Поздравления!
Random works
: ??:??