Време е
Кога ли се превърнах във жена?
След кървавите нощи, онемяла,
прерязала душата си сама -
си дадох някак новото начало.
И раните ми вече не болят,
зарастнаха – с протези от олово.
Изправена поемам своя път,
платила всички дългове и глоби.
Кога ли се превърнах в светлина?
Сбогувах се с бодлите на съдбата
и своя предопределен товар
ще нося като кръста - към разпятие.
Безмълвно – няма време за сълзи,
дните отминават като мълнии,
хванеш ли една – ще полетиш,
пуснеш ли ги – няма да се върнат.
Кога ли се превърнах във човек?
Изминала и тъмните си пътища,
повярвах, че животът е напред,
макар и да копнеех за завръщане.
Сега съм цяла, няма вече гняв,
готова да поискам изцеление –
с илюзии твърде дълго аз живях,
време е да заживея… с себе си.
© Деси All rights reserved.
