Събудих се. Още е тъмно вън.
Но, щом съм будна, значи е ден!
Отърсих се от нощния сън.
Има изпитания за мен.
Все пак, идва ново време.
Старото багажа си ще вземе.
Да го изпратим по живо, по здраво.
Не беше лесно! Да си кажем право!
Време е да изметем остатъка
и с ведри души да продължим нататък!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
