Време е за сушене
Нямам кокили и си шляпам в калта като пате,
а земята е кална от многото наши сълзи.
То не бяха спогодби, позиции, хватки, дебати...
Ръждива мотика забравена нейде мълчи.
А със приказки вече издадоха хиляди тома...
Оскубаха патките за писалки от пачи пера.
Жаргони, клишета и глупави идиоми
са посев за жътва в нашата малка страна.
В крива нива обаче само бурени могат да никнат.
Те успешно виреят в мочурливи и кални блата.
Не желая кокили. Искам само да мога да свикна...
Да запея опитвам, а сякаш със ехо крещя.
И забучвам на кола, гола истина да се ветрее.
Знаменосец не съм, но байракът е в мойте ръце.
Ще суша тая кал, за да може животът да сее,
за да няма на китките и на врата ми, въже.
И дано за кокили не мислят след време, децата.
Да не газят калта!... Оперени нека да са!...
Нека чест и достойнство им бъде тяхното злато!...
Сега съм зает. Трябва всичко да изсуша!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
