Време разделно
когато маските се свалят долу
и чувствата буксуват, непотребни?
А истината се разхожда гола?
Когато погледите стават кремък
и чистите усмивки се стопяват...
И всеки, в надпреварата да вземе,
загубва жаждата си да дарява.
Когато след целувки-милостини
душата се превива, изтрезняла...
А нощите се точат, тъжно-сини.
И даже добротата уморява...
Когато само обич натежала
в нечакан спазъм гърлото ще свие...
Дали покълва опит за раздяла?
Или надежда да се преоткрием?...
© Бианка Габровска All rights reserved.
