ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО
Родопа
пие слънце с очи.
И вечер затваря пътеките,
реките й - скрити в дърветата,
скалите й - дом на кози.
Непристъпна и дива,
планината е вечна.
Родопа...
стада и звънци.
Бели ризи
и слънчеви халища.
Сухи камъни чакат в зори
на росата искрящите капчици.
Но вярата, правата, иска глави
за чалми и колове - готов е курбана
Един е Аллах, а отродници зли
вадят очи на светци с ятагани.
Родопа...
Гръдта й гори
и черни вериги стягат ръцете й.
Горите й - засмолени коси,
пещерите й - кухи очи.
Непристъпна и дива,
планината ни гледа.
Дошло е време разделно...
© Иван All rights reserved.
