Време за любов... привечер
ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ... ПРИВЕЧЕР Знаеш ли колко много исках да дойдеш на вечерята тази вечер? Бях опънала ръчно-плетена бяла покривка. Запалих свещите. Налях виното в кристалните чаши и зачаках. Трябваше да си този, който виждах в сънищата си. А после срещнах наяве. Трябваше да си залъка, който преглъщах и виното, което отпивах. Трябваше да си тръпката, която ме втрисаше при всяка мисъл за тебе...
Знам, че бях твоята пожелана Любов, но разбирах, че липсва ти смелост. Искаше силна жена, но само в мечтите си. Срещна ме страстно, но не беше подготвен. Започна да настройваш часовника. Врeмето по-бързо оказа се, а на теб ти липсваше дързост. Не се оправдавай с датите. Те са просто измислени. Животът ни е низ от случайности. Знак ни дават за смелост. Аз не бързам. И чакам. Вече знам, че таймер няма. Само нашите чувства са тези, които посоката виждат. Изпивам поредната глътка.
Любовта само миг е. Но вечен. Няма дата началото свише. Стоя и те чакам. Привечер...
© Галина All rights reserved.
)
