Време за мълчание
Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля,
замлъкна в миг бездвижно песента.
Застина поглед - гаснещо боля,
бездушен зов в клепача на нощта.
Безгласен вопъл - време на пустиня,
сърцето шепне ронени слова.
Жадувам Твоя глас, Исус облечен в синьо,
да утеши целебно разранените места.
Познавам верността Ти, милостива,
всред бурята отвежда към брега.
Сега Те чакам, а вън навсякъде е черно, сиво.
Но аз усещам полъх - галещ дъх във песента.
Посвещавам на всички, които преминават през трудни моменти.
© Мария All rights reserved.
