Време за празноти
Без любов всеки миг е поел
по сумрачния път към безкрая.
Някой някога бе се заклел
в безпределна взаимност до Рая.
На неукия всичко простѝ,
тъне не във лъжи, а в заблуди.
Миговете не спря да брои,
а надвиха го мигове луди,
придошли като мътна вода.
Може всекиго тя да погуби.
Беше пролет. Влетя есента,
сетен порив довя за полуди.
Крачки сигурни ти забавѝ,
престорѝ се на силен, за бога.
Клетви, пориви - ги забравѝ,
любовта щом преля в изнемога.
© Светличка All rights reserved.
